"Реликвите на смъртните" - Касандра Клеър

Една от последните книги, които прочетох беше шестата и последна от поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър, а именно "Град на Небесен огън". И реших да напиша ревю, чрез което да споделя мнението си. Вероятно сте чували за поредицата, а може би и сте я чели. Ако не сте - крайно време е!  

 Чувството, когато затворих последната страница на "Град на Небесен огън" беше изключително странно и ми се случва честно като приключа някоя любима книга. Със сигурност някои ще ме разберете. Привързах се изключително много към книгите за Ловците на сенки. Обичам стила на писане на Касандра Клеър, както и повечето от героите й.
 В поредицата има всичко - екшън, фантастика, трилър, любов, драма и комедия. Същото се отнася и за съществата - ловци на сенки, вампири, върколаци, феи, демони, ангели и прочие. Всичко е измислено наистина оригинално - руните, сюжета, Идрис и Аликанте и т.н. Има доста емоционални сцени (Магнус & Алек, Саймън & Изи, Клеъри & Джейс, а и не само. Да, разбрахте ме.), впечатлиха ме начините по които героите бяха готови на абсолютно всичко, даже и на най-абсурдните неща за любимите си хора. В първата книга историята се разви, като главните герои бяха непознати, а в последната книга имах чувството, че се познават от цяла вечност. Определено си личи постоянните промени в отношенията между героите през всяка от книгите и нещата се развиват доста бързо и неочаквано.

 В самото начало, когато си бяха само Клеъри и Саймън като най-добри приятели и правеха най-обикновени неща и когато Джейс в нощния клуб, малко преди майката на Клеъри да бе отвлечена, беше твърде предсказуемо за връзката им с Клеъри (за сега). И до последно предполагах, че ще има любовен триъгълник, както се случва в почти всяка YA книга. Докато Изабел не откъсна Саймън от трудната реалност. В реалния живот връзка като тяхната наистина рядко се случва, може би за това ми станаха любима двойка. И двамата определено имаха да научат много един от друг и останаха заедно въпреки, че характерите им в началото бяха наистина различни. И тогава се появи Мая. Което отваря врати към нов любовен триъгълник, до появата на Джордан Кайл, който се познава с Мая. Ще си призная, че не харесвам особено Мая, но накрая наистина ми стана жал за нея... И естествено Магнус и Алек - ще кажа, че просто ги обожавам.
 А споменах ли колко обичам Джейс? Обожавам всичко в него - външния му вид, характера му, леката арогантност и сърказма, начино по който се държи с Клеъри и как тя му влияе по добър начин. Като цяло намирам рода Херондейл за невероятни, така, че изглежда е наследствено. Проблема е там, че описват Джейс буквално твърде перфектен за да съществува. Като говорим за перфектност няма как да изспусна Себастиан. Да, знам, че се пада ужасният, зъл, натровен с демоническа кръв от баща си брат на Клеъри, но мен лично в доста чести случаи ме влекат злодеите. Имам предвид, не може авторите да ни пробутват изключително привлекателни злодеи с харизматични характеристики и да очакваме да ги мразим и да искаме да страдат. Да, определно не е честно.

Вероятно се повтарям, но поредицата ми стана наистина една от любимите, препоръчвам я на всички любители на жанра.